Лабиринта

Заглавие: Re: Лабиринта Нед Апр 22, 2012 10:30 pm

Вървях бавно по дългите коридори на двореца, като покрай мен минаваха хора, които се спираха за да ми се поклонят съвсем леко в знак на уважение и продължаваха със заниманията си. Изведнъж чух ужасния му въпрос, който би ме трогнал в много други моменти, но сега само ме ядоса. Извъртях леко главата си към него, като го скастрих с един укорителен поглед и не казах нищо повече, както и той. Най-накрая излязохме и усетих как нежния ветрец погали лицето ми и леко надигна косата ми. Затворих очи, като се усмихнах доволно и непринудено, тръгвайки напред.
- Една кралица не може да си позволи да изглежда добре - казах спокойно и се запътих към един от розовите храсти - тя трябва да е великолепна ... да е най-добрата сред вида си и да спира дъха на всеки, който я погледне - пресегнах се към една от розите, докато казвах това, като я откъснах и усетих как разрани кожата ми - на челото ми се появи една бръчка, която изчезна след около секунда, а щом сложих розата в другата си ръка, видях тъмната червена капчица и се вгледах в нея - но трябва да знае мястото си ... да не разрешава на всеки да я има и дори понякога да изглежда прекалено безпощадна в очите на другите.
Обърнах се и му подадох розата, като погледнах безизразно в очите му, а той просто я взе. Без да свалям поглед от него, поднесох разранения си пръст към устните, като го засмуках леко и спрях кръвта.
Обърнах му гръб и бавно тръгнах към лабиринта, който познавах така добре, че нямаше начин да се изгубя тук. Чувах тихите му стъпки след мен и се мръднах леко, като вече не ходех по средата на алеята, а само в единия край, правейки място и за него. Бяхме навлезли в лабиринта и сега се виждаше как на всеки ъгъл имаше пейка, но все още не се чувствах изморена.

Заглавие: Re: Лабиринта Нед Апр 22, 2012 11:03 pm

Моргана ме погледна с един поглед, който ми казваше "Грешен въпрос", но след това започна да ми обяснява и лекцията, която ми изнесе, докато откъсваше една роза беше доста интересна, за това я слушах с интерес. След това ми подаде една роза, а аз я взех от нея и тръгнах отново след кралицата си, докато тя не забави крачка и не ми направи място. Сега вървях рамо до рамо с нея, като я загледах. Повечето мъже биха огледали стегнатите й гърди или дупе, но аз.. аз се загледах в очите й. Излъчваха опасност от една страна, но и.. нежност от друга. Просто се усмихнах и допълних:
-Да права сте. Вие сте великолепна! - след тези думи просто потвърдих това, което каза, но и не забравих спомена за гледката на това как тя спря кръвта си. Беше толкова сексапилна и.. свободна, като не се страхуваше да покаже истинската си красота. Издишах и допълних:
-Вие сте великолепно красива и смятам, че сте правилната избраница за този пост. Както обещах на краля, така обещавам и на вас. Ще ви закрилям с живота си.

Заглавие: Re: Лабиринта Нед Апр 22, 2012 11:28 pm

Усмихнах му се студено, като не спирах да се чудя как може да назначат такъв войн да пази кралицата. Не исках да кажа, че има малки умения или нещо подобно, защото това още не знаех, но поне трябваше да има добра интуиция, а щом ме мислеше за идеалната за този пост, то определено беше в грешка.
- Знам - казах накрая в отговор на обещанието му да ме пази, преди да е станало прекалено неловко от мълчанието ни.
Както вървях бавно, дори не забелязах ужасни клон, който стърчеше от стената от храсти и преди да се усетя, от роклята ми липсваше парче плат, а горната част на бедрото ми беше силно разранена. Изстенах от болка, като залитнах на една страна, но веднага усетих как силните му ръце се обвиха около тялото ми и ме вдигнаха, като ме понесе към една от пейките.
Отначало изпитах силна болка и не казах нищо, но после си представих градинаря и как му махам главата. За момент изпитах огромно удоволствие и затворих очите си, като това до някъде прогонваше болката, но реших да не ги държа прекалено дълго затворени, че ще вземе да си помисли, че съм умряла от някаква си драскотина, заради която дори нямаше нужда да ме вдига, но да кажем че така ми беше по-добре.

Заглавие: Re: Лабиринта Нед Апр 22, 2012 11:34 pm

Говорехме си. По-скоро аз говорех, когато тя си нарани кракът и полетя към земята, но светкавичната ми интуиция и заострените ми сетива задвижиха тялото ми и преди да е усетила Кралицата стоеше в ръцете ми. Носех я към една от пейките и когато я поставих там разкъсах роклята й, за да видя по-добре рамата. Трябваше да я превържа с нещо и знаех какво ще свърши перфектна работа. Съблякох тениската си, като я разкъсах и направих дълго парче плат. Покрих раната и я превързах, като казах:
-Готово. Защитена сте от инфекция. - след тези думи загледах кракът й, погледа ми се плъзна нагоре и след гърдите й, чиито зърна забелязах се спрях на очите й. Бавно се изправих и стоях при нея, като попитах:
-Има ли нещо, което да направя за вас Кралице? - и я загледах любопитно.

Заглавие: Re: Лабиринта Пон Апр 23, 2012 12:04 am

Погледнах леко нагоре и като погледа ми обходи тялото му, а аз се изпълних с желание. Можех да се прибера в двореца и да извикат лечителката ми, която щеше да оправи нещата за секунди, но желаех да остана тук, необезпокоявана ... в неговата компания. Погледнах отново към крака си и го размърдах леко, като въздъхнах тежко. Бях много добра в лъжите, а сега определено се канех да го излъжа.
- Боли ме - казах тъжно и го погледнах с един невинен поглед - разтрий го!
Въпреки миловидния ми тон, думите ми бяха заповедни. Не ме интересуваше дали иска да го разтрие или не ... щеше да го направи. Видях как коленичи пред мен и хвана ходилото ми, готов да ме събуе, но го спрях веднага.
- Не там - казах бързо и той ме погледна притеснено - по-нагоре - казах тихо и ръцете му се плъзнаха нежно, като стигнаха прасеца ми - още - прошепнах още по-тихо, като в гласа ми се чуваше лека нотка на удоволствие, а ръцете му стигнаха до коляното му и го накараха да се замисли, дали да продължи - ОЩЕ! - казах със силен и строг глас, като вече не бях тъжна, а отново красивата ледена кралица.
Изчаках го да се осъзнае, като търпението ми започваше да се изчерпва, но накрая просто щях да му въздействам, защото не знам дали беше забелязал, но определено не бях от най-търпеливите хора.

Заглавие: Re: Лабиринта Пон Апр 23, 2012 12:09 am

Тя пожела да разтрия кракът й, като ми казваше къде по точно. Стигнах до коляното, но Кралицата искаше още по-нагоре. Бавно плъзнах ръцете си по двете страни на бедрото й и тя усещаше как пръстчетата ми нежно я погалиха. Ръцете ми повдигаха роклята й, а аз.. аз просто се спрях, като наближих бельото й. Бях на милиметри от него и започнах да разтривам кракът й, като осъзнавах какво става. Не знам защо го правех, но щом желаеше щях да го изпълня. Раната беше по-надолу, но това не ме спираше. Нежно стисках с пръсти кракът й, като след това отпусках захвата си и го разтривах с длани. Знаех, че ще и хареса, защото имах опит в това, но не знаех дали ще и е достатъчно. Бавно, но се усещаше, забързвах движенията си. Погледнах я в очите и попитах:
-Има ли друго място, което искате да разтрия? - като я загледах любопитно.

Заглавие: Re: Лабиринта Пон Апр 23, 2012 12:25 am

Хванах роклята и я набрах нагоре, така че да се види съвсем леко от дантеленото ми бельо, но целта ми беше друга. Здравото ми краче се вдигна и застана на нивото на очите му, а той просто извъртя главата си към него, а после ме погледна учудено.
- И него - казах тихо, като чух как той преглътна и се усмихнах доволно, повтаряйки - искам да разтриеш и него.
Без да чакам какъвто и да е било отговор. Сложих крачето си на рамото му, за да може да ме разтрие по-добре и се отпуснах леко назад. Не се притеснявах ни най-малко от начина, по който бях застанала и нямах намерение да се засрамвам.
Отпуснах главата си на облегалката, като гледах нагоре, но слънцето ми пречеше, затова просто затвори очите си, като чаках всеки момент да усетя ръцете му върху крака си. Надявах се да не му мисли и този път два часа, нито да ми се налага да му казвам къде да ме разтрие, защото търпението ми не беше безгранично ... когато исках нещо, обичах да го получавам веднага, а това определено го исках веднага.

Заглавие: Re: Лабиринта Пон Апр 23, 2012 12:29 am

Тя усети как ръцете ми се отделиха от ранения й крак и след това се насочиха към здравия, като нежно го обвиха на милиметри от мястото, където се свързваше с дупето. Започнах да го разтривам по същия начин. В началото с груба сила, а след това нежно докосване и галене. Загледах я в очите и казах:
-Изпълнявам! - след тези думи просто загледах бельото й и не усещах, че съм го зяпнал, но след като облизах сухите си устни, все едно се каня на сладко ястие вдигнах погледа си нагоре. Отново го спрях на гърдите й, който зърна вече бяха по-различни и.. вече бях сигурен, че това и доставя удоволствие, а накрая се спрях на лицето й. Изглеждаше задоволена. Чаках команда за спиране или да масажирам друго място, докато ръцете ми нежно си играеха с крачето й, което също привличаше вниманието ми. Искаше ми се да го целуна. Да прокарам език по него, но бавно преглътнах и просто.. се опитах да изгоня тези мисли.

Заглавие: Re: Лабиринта Пон Апр 23, 2012 12:43 am

Прехапах долната си устна и изстенах много нежно, като забелязах, че това му направи впечатление, както и настръхналата ми кожа, която беше станала леко грапава, но все още приятна за докосване. Надигнах се леко, като погледнах право в очите му, а той държеше внимателно крака ми, който все още се намираше на рамото ми. Вгледах се в очите му и казах тихо:
- Искам да си почина - а той се зачуди дали да спре или така си почивах, затова реших да се доизкажа - ще ме съпроводиш ли до покоите ми?
Това, разбира се, беше абсолютно риторичен въпрос. Изправих се бавно, като оправих роклята си, а той понечи да ме вдигне и се срещна с лошия ми поглед. Не бях смъртно ранена, нито глезено бебе, затова преди да осъзнае какво точно става, го хванах под ръка и двамата тръгнахме бавно към замъка.
Вече си представях как потъвам в меките чаршафи, а покрай мен се носи сладкия аромат на ванилия. И той беше в представите ми ... както винаги, седеше до вратата и ме следеше, дори гледаше гърдите ми, как се надигаха всеки път, щом си поемех въздух.
- Чувствам се много отпаднала - казах тихо и сложих другата си ръка на рамото му, като леко се облегнах на него и продължих да вървя бавно.

Заглавие: Re: Лабиринта Пон Апр 23, 2012 12:49 am

Погледнах я, след това погледнах раната и казах:
-Не мисля, че е от кръвозагуба. - Този път без да я питам или нещо я повдигнах на ръце, защото не исках Кралицата да се изморява, но този път тялото й се долепи до голата част от моета и с част от крачето си тя можеше да го усети. Погледнах в очите и допълних:
-Обещавам, че като стигнем покоите ви ще ви направя един по-разведряващ масаж! - Тя имаше невероятно красиви очи, но тогава преглътнах и загледа напред. Влизахме в замъка, но просто.. не знаех какво ще направя. Бавно вървях към покоите й, като знаех, че Кралските покои вече ще са подредени от нейната любима прислужница и тя ще може да си почине много добре.

Заглавие: Re: Лабиринта Пон Апр 23, 2012 10:57 am

Подсмихнах се естествено, като се чу някакво "хм". Все още бях със затворени очи, но от мислите на заобикалящите ни слуги разбрах, че че моята обикновена и така противна за мен усмивка, беше предизвикала една и на неговото лице. Чувах най-различни мисли, като преобладаваха най-много въпроси свързани със смъртта ми ... нима си мислеха, че жена като мен умира така лесно? Но имаше един, който дори ме накара да се засмея - "Дали той не се усмихва, защото й е видял сметката навън?"
Усетих как той веднага спря и кристално сините му очи се втренчиха в мен, но щом отворих моите, той веднага се досети какво става и без да чака подканване, просто продължи. Положих глава на рамото му и започнах да говоря достатъчно тихо, че ме чуваше само той и пазачите в близост от няколко метра.
- Нима си мислиш, че Краля не е довел за мен най-добрия масажист в целия свят? - попитах спокойно, като не изпитах никаква нужда да чуя отговора му.
Чух как някой изприпка пред нас, а после и познатия тих звук, който издаваше вратата на покоите ми всеки път, щом се отвореше. Никой не обръщаше особено внимание, дори и Краля, но бях свикнала до така степен с тишината, че можех много добре да разграничавам различните звуци.
Мери, разбира се, се завайка веднага, щом влязохме в стаята и ни видя, като този път дори не запази мислите си за главата си, а реши да ги сподели с нас, въпреки нежеланието ни да ги чуем. Отворих очите си и ги завъртях от досада, а веднага щом той видя това, се обърна към нея и й направи скрит, едва доловим жест, за да млъкне.
- Отивам да извикам лечителката - чух разтреперения й глас и бързото тропкане на малките й пантофки по мраморния под на стаята ми.
Без да има нужда да се обяснявам или да му казвам какво да прави (нещо, което мразех много и и ми беше невероятно досадно, дори когато бяхме на двора и чакаше командите ми как и къде да ме масажира - обичах хората да разбират какво искам и от какво имам нужда, без да ми се налага да си хабя думите за тях), той ме положи на леглото и без да чака позволение, надигна роклята ми, като отново докосна нежно раненото ми бедро и развърза парчето плат, за да види НИЩОЖНАТА рана.

» Лабиринта в подземието
» Фонтана във вътрешността на лабиринта