Трапезарията

Заглавие: Re: Трапезарията Чет Апр 26, 2012 2:34 pm

Обърнах се към него и надигнах едната си вежда, като несъзнателно се усмихнах. Не се намираше мъж, който да ме кара да се усмихвам рано сутрин, най-вече след подобна сцена, в която се предполагаше, че се бях ядосала прекалено много, за да се случи чак това. Всички знаеха, че съм лоша и безпощадна, но рядко разчленявах някого по този начин. Поклатих главата си, докато се усмихвах и дори бях прехапала долната си устна, като вървях спокойно напред. Стигнахме до трапезарията, чиято врата беше отворена, а масата отрупана с най-различни плодове.
Джаксън се спря на вратата и застана там, където му беше мястото, като този път не получи покана за закуска. Не закусвах с никого друг, освен с Краля, освен редки изключения ... много редки и макар той да беше влязъл в тях, сега нещата седяха по различен начин.
Настаних се на масата и след няколко секунди през вратата мина Неферет, като се настани до мен, без да чака каквото и да е било позволение или покана. Изгледа изпитателно Джаксън, но сега я нямаше онази злоба и неодобрение, с което го беше гледала преди и отново се обърна към мен. Започна да ми говори много тихо и може би на него му се беше видяло неразбираемо, но аз я разбирах много добре, като от време на време поклащах глава или се съгласявах с нея.

Заглавие: Re: Трапезарията Чет Апр 26, 2012 2:47 pm

Отидохме в Трапезарията на закуска. Кралицата се настани на масата си, а аз.. аз просто стоях от страни и гледах как тя се храни, когато се появи Неферет. В началото преглътнах от страх и бях готов да се защитя, но тя пак не ми обърна внимание. Сега.. като ги огледах и двете изглеждаха прекрасно. Телата им, гърдите им.. всичко беше.. не можех да ги опиша. Гледах ги как си говорят и си кимат една на друга, когато в съзнанието ми започна да се образуват много перверзни мисли. Бях направил нещо незначително, но беше грешка. Завързан за стената, като в тъмниците.. чисто гол стоях и гледах как Неферет и Моргана се приближават към мен. И двете държаха някакви камшици, с който започнаха да ме налагат и да оставят следи по тялото ми. След секунда аз бях на земята. Тялото на едната беше върху главата ми, а на другата.. на долната ми глава и задоволявах двете. Бях се размечтал и може би изглеждах много тъпо. Те ме биеха, за да ги задоволявам, но накрая премигнах и ги видях. Напълно облечени и си говорят двете. Преглътнах и се изправих във сериозна позиция без да се облягам на стената и се надявах и двете да не са ми прочели мислите.. така де.. поне кралицата, а ако си поговорят за това.. ако тя ме издаде пред Неферет. Тогава в главата ми се появи картинката на обезглавения шофьор. Преглътнах и изместих погледа си за секунда от тях, но не можех да се съсредоточа над друго освен телата им..

Заглавие: Re: Трапезарията Чет Апр 26, 2012 3:06 pm

Докато си говорехме, една от прислужниците влезе и постави пред Неферет сребърен бокал, пълен с гъста червена течност. Това ме подсети за случилото се и й разказах набързо случилото се, като добавих и малките подробности относно разговора ни - как той ми се молеше и ми обясняваше, че всичко, което е казал, е било в шок, защото се е безпокоял за моето лично здраве. Тя се смееше през цялото време и не можеше да повярва на наглостта му, защото сама беше видяла всичко със собствените си очи, но когато й обясних как махнах главата му с голи ръце или ако трябваше да сме по-точни ... само с една ръка, тя ме погледна леко учудено, но лукавата усмивка заигра на лицето й в крайна сметка. Очевидно беше много щастлива и развълнувана от разказа ми, като през цялото време пиеше спокойно, без дори да поглежда към плодовете, които въобще не я влечаха. Накрая кимна към Джаксън, но той разбра, че не искаше да каже нищо на него, а по-скоро питаше нещо мен. Говорех доста дълго, така че можеше да се подразбере, че бях и много подробна, но той нямаше как да разбере какво точно казвам в момента, защото имаше някой неща, които не желаех да знае.
Накрая тя се обърна към него и надигна изненадано веждите си, като огледа внимателно тялото му и ме попита на напълно разбираем за него език дали съм сигурна, а аз просто поклатех положително глава и тя нямаше какво друго да направи, освен да се довери на думите ми.

Заглавие: Re: Трапезарията Чет Апр 26, 2012 3:13 pm

Стоях и ги гледах как си говорят и не знаех в началото, за какво е защото бях доста замислен, но после видях жеста на Неферет. Тя кимна към мен и си говореха нещо. Опитвах се да чуя какво шушнат, като дори направих крачка напред, но веднага се спрях и се върнах. Видях бокала пред Неферет.. това беше кръв.. подушвах я.. Сладка кръв. Това събуди нещо в мен. Онова малко вълче се събуди, но аз просто преглътнах. Опитвах се да прикрия жаждата, но в момента бих направил всичко.. абсолютно всичко, за да пия малко кръв. Защо ми въздействаше така. Защо бях върколак.. защо имах нужда от това.. Издишах тежко и се опитах да забравя какво чувствам, като рязко върнах главата си назад и я ударих в стената, но това не подейства. Само направих вдлъбнатина в мен. Кучешките ми зъби се опитваха да порастнат, а аз се борех със звяра в мен. Защо ми се случваше това. Дали Върколака искаше да излезе. Издишах и започнах да се успокоявам.. бях забравил, че си говореха за мен. Целия бях потен. Беше ми горещо и ми трябваше нужда.. от разхлаждане. Бавно повдигнах тениската си и я съблякох, като останах само по дънки, като отново ги загледах. Тогава чух кралицата да казва на Неферет, че е сигурна за нещо. Просто усетих любопитноството да напира, а в главата ми се въртеше "Кажи ми.. кажи ми.. кажи ми..", а външно изглеждах горе долу спокоен.

Заглавие: Re: Трапезарията Чет Апр 26, 2012 3:22 pm

Довършихме разговора си и Неферет се изправи, като остави бокала наполовина пълен, но нито една от нас не обърна внимание на това. Чак когато мина покрай Джаксън се спря и го погледна съмнително, а щом чух, че стъпките й не изчезнаха постепенно, се обърнах към нея с въпросителен поглед. Видях как Джаксън се препотяваше и за момент това ме притесни, но не чак толкова, колкото би било нормално да се притесня. Неферет се засмя и ми хвърли един многозначителен поглед, а думите й се набиха в главата ми.
- Кученцето има нужда и от други неща за хапване, освен закуска за шампиони - казах весело тя и напусна стаята.
Джаксън веднага разбра, че беше научила какво се бе случило между нас, но това изобщо не ме притесни. Обърнах се към масата, като погледнах към един от ъглите, където седеше прислужницата и й казах няколко неща, без да използвам гласа си, а само устните. Тя тръгна на някъде, а аз продължих да се храня, като казах заповедно:
- Сядай! - точно както се говореше на куче, но въпреки това имах предвид да седне на масата до мен, срещу мен или където другаде щеше да му е добре.

Заглавие: Re: Трапезарията Чет Апр 26, 2012 3:32 pm

Неферет се изправи и се приближи до мен, като се изсмя. Тогава чух думите й и разбрах какво са си говорили. Може би това повдигна малко егото ми, но разбрах, че тя е разбрала от какво имам нужда. Кралицата ми заповяда като не уточни къде. Преглътнах и с ръка се опитах да преместя яката на тениската си, защото ме задушаваше, но.. тогава осъзнах че съм без тениска. Бавно тръгнах към масата, като едва движех краката си и накрая седнах до нея. Не знам защо избрах това място, но сякаш исках да съм до нея. Погледнах я и премигнах, като преглътнах, защото едва имах сили да говоря. Издишах тежко и я погледнах, като реших да попитам защо ме е извикала:
-Кажете, Кралице моя! - имах усещането, че жаждата ми за кръв ще изчезне скоро, но не бях сигурен дали кралицата би искала да нахрани своя малък звяр. В момента бях като кученце и ако тя само малко ме подразнеше щях да съм готов на всичко за капка кръв. Щях да изпълня всяко желание и бих изглеждал като.. отчаян вълк, но.. в момента изпитвах нужда, защото отдавна не бях пил. А тази миризма се набиваше в носа ми, като.. и сега близостта ме подлудяваше. Усетих я.. леката пот по тялото ми все едно до сега съм тренирал без почивка и не знаех това дали ще се хареса на кралицата. Потта би възбудила някой жени, но... едва ли и велика кралица като нея.

Заглавие: Re: Трапезарията Чет Апр 26, 2012 5:02 pm

- Няма да е зле, ако от време на време се храниш - казах така, сякаш беше виновен, но донякъде го виждах точно по този начин.
Слугинята се върна, като постави пред него вилица и един доста остър нож, а след малко дойде и още една, която носеше една малка чинийка, точно както в ресторанта - пред мен беше отрупано с плодове в огромни сребърни съдове, а пред него малка чинийка, но този път съдържанието й беше съвсем различни. Той видя голямото туптящо сърце, от което все още бълваше кръв и всеки вампир или върколак можеше да усети, че е човешко, а съдейки по вида му, можеше да бъде сигурен, че човека е бил жив преди няколко минути.
Бях леко раздразнена, защото когато го оставих в ресторанта, му бях казала да се нахрани, но очевидно той не го прие така, както му го казах. А може би беше от онези примерните, което си мислеха, че можеха да излъжат природата си, но те не бяха нищо особено ... напротив, те бях най-слабите от нас.
Погледнах към него и му дадох знак да се храни, като кимнах към чинията и се надявах да не е прекалено изгладнял, че да забрави за приборите. Не обичах хора, които нямаха никакви обноски и се хранеха като животни, независимо какви бяха всъщност.

Заглавие: Re: Трапезарията Чет Апр 26, 2012 5:16 pm

Тя ме гледаше дори и когато ми донесоха приборите. Стоях точно до нея, когато го видях. Пред мен сервираха едно сладко туптящо сърце. Не бях вкусвал човешки органи от месеци. Облизах се сладко и взех вилицата с лява ръка, а с дясната ножа. Тогава Кралицата видя как забих вилицата и тя прободе туптящото сърце, а ножа ми бавно и нежно го разряза, като видях парченцето, което излязох. Локвичка кръв излезе от него, но това не ме притесни. Поднесох го към устата си и го поставих там, като усетих как лигите ми потекоха от сладост. Облизах кръвта, която ми остана по устните и определих веднага какъв е човека. Не е бил вегетарианец, хранел се е с доста млечни продукти, обичал е водката и доста е тренирал. Мъж, на около тридесет. Докато дъвчех първата хапка очите ми бяха затворени, но след това ги отворих и изглеждах по-спокоен. Забодох вилицата и си отрязах друго парче от това вече мъртво сърце, защото спря да тупти в чинията. Поставих го в устата си и усетих, че колкото повече ядях толкова по-вкусно ставаше. Чинията беше празна и остана само кръвта в нея. Повдигнах я леко, за да изпия и кръвта в нея, а когато това се случи една струя кръв се спусна от крайчето на устните ми надолу към брадичката. Облизах се, но капката се спускаше твърде бързо, за това трябваше да я избърша с пръст или кърпичка. Нямах кърпичка, за това ръката ми тръгна, за да избърше кръвта от мен, но усещах и друго в областта на ченето си. Кучешките ми зъби бяха пораснали и ако се усмихнах приличах на типично куче в захапката. Не се и надявах кралицата да се трогне и да избърше кръвта от мен, за това пръста ми се плъзна нагоре и по него остана петно от червената течност. Погледнах я, беше на показалеца ми, като бях готов да го оближа колкото и еротично да изглеждаше това. Усмихнах се на мислите си и бавно приближих устата си. Тогава тя ги видя, зъбите ми, които се подаваха, но това, което стърчеше повече от тях беше езика ми, който щеше да обвие пръста ми и да оближе сладката кръв, докато кралицата може би гледаше мен...

Заглавие: Re: Трапезарията Чет Апр 26, 2012 5:36 pm

Искаше ми се да му хвърля един поглед, но щом видях как започна да яде, усмивката ми стана доволна, а очите ми пребляснаха леко, докато го гледах. Все още не можех да разбера какво е това нещо в него, което ме караше да го харесвам като животно ... дори ми се искаше да го спра, когато тръгна да маха кръвта от брадичката си, защото ми харесваше, но се въздържах, понеже не бяхме сами.
Продължих да го гледам право в очите и да се усмихвам доволно, сякаш аз бях причината да се превърне в това сладко кученце. Вече започнах да си представям как пред него има жив човек и го разкъсва със зъби и нотки, само и само за да стигне сърцето му.
- Така не е ли по-добре? - попитах весело и му подадох кърпичката си ... нещо, което не бих направила по принцип.
Не казах нищо повече, нито очаквах отговор. Обърнах се напред и продължих да се храня, като слагах само плодове в устата си, а техния сок не потичаше по лицето ми, както се беше случило с него. Това ме наведе на една мисъл, но сега не бях в настроение да мисля над нея.

Заглавие: Re: Трапезарията Чет Апр 26, 2012 5:46 pm

Стоях и се хранех като човек, но бях типичното животно. Тогава ми се случи нещо. Получих кърпичката на кралицата, с която бавно и нежно обърсах останалата кръв по лицето ми. Погледнах я и бавно подадох кърпичката обратно. Не знаех дали ще я задържи и ще си мисли за мен, докато.. какво ми ставаше. Тази кръв.. тя.. ме възбуди. Караше ме да искам още и още. Не знаех как да си поискам. Исках да.. се нахраня като звяр. Премигнах и усетих жаждата за кръв. Жаждата да.. продължа да вкусвам тази течност. Усмихнах се и очите ми станаха по-светли. Върколака в мен се събуди. Липсваше ми само каишката и щях да бъда нейния домашен любимец, но тогава отворих уста, като зъбките ми проблеснаха, а аз казах:
-Бих желал още.. гладен съм за още.. - след тези думи издишах тежко и допълних:
-Не знам как да ви помоля да ме пуснете, за да се нахраня с нещо, защото от вътре сърцето ми бие, за да уловя следващата си плячка.. - след тези думи я погледнах и допълних:
-Но ако имате желание да дойдете с мен и да ме гледате как ловувам.. искам да знаете, че нямам нищо против! - казах го с най-мекия си тон, но тя усещаше объркването в главата ми, защото вече си представях как раздирах живо тяло. Как се хранех като животно и едва ли тази гледа би и харесала. Изгоних мисълта за това и след това се усетих, че ще сме само двамата.. усамотени.. аз целия в кръв, точно като нея.. след като се разправи със шофьора. Усмихнах се и си помислих кой би изглеждал повече като чудовище от двама ни. Чаках отговора й, но не знаех как да кажа нещо. Ако и кажех, че няма да е безопасно за нея щеше да ме нахока, че може да се пази сама, а ако дойдеше и я нараня.. щеше да ме нахока за това и сега се усетих, че съм се вкарал сам в капан.. за това реших да замълча и да видя какво ще реши кралицата. Все пак имаше хиляди по-силни хибриди от мен тук и тя спокойно можеше да остане с тях, докато се храня. Не вярвах красива жена да се занимава с мен.. един обикновен новак..

Заглавие: Re: Трапезарията Чет Апр 26, 2012 6:09 pm

Сякаш сега той беше този, който четеше мислите ми. Усмивката ми стана повече от доволна, като стигна чак до ушите ми. Имах идеална идея за времето, което щяхме да прекараме заедно, затова реших да му споделя част от нея.
- Все още съм гладна, затова бъди така добър да ме изчакаш, а след това ще те придружа.
Макар милия ми тон, той нямаше абсолютно никакво право на избор. Всичко му беше казано като условие, с което трябваше да се съгласи и той нямаше право на дума. Продължих да се храня безшумно, докато той просто ме гледаше, а когато най-накрая бях готова, го пратих да провери дали Мери е изчистила стаята ми, като аз поговорих добре с готвача. От началото не искаше да даде най-доброто си "прасе", но Джаксън определено имаше нужда от добра закуска, а какво щеше да я направи по-сладка от това, да бъде истинско предизвикателство.
Най-накрая се разбрахме, след което тръгнах бавно към стаята си и го видях пред нея. Като му казах да ме чака в стаята си, а аз влязох в моята. Мери беше оправила всичко и сега пода лъщеше, а ваната ми беше чиста както винаги. Преоблякох се, като изглеждах доста по-различно и веднага тръгнах към стаята му. Застанах на вратата и го загледах, докато се преобличаше.
- Готов ли си?
Spoiler: