Кралските покои

След като излязохме от стаята за отдих последвах кралицата в покоите й. Вървях бавно и спокойно на крачка-две разстояние от нея. Вървях с ръце отпуснати за тялото. Никога не ги държах в джобовете, защото трябваше да бъда готов на всичко. Изведнъж тя отвори вратата на Кралските покои и влезе. Аз бавно влязох след нея, но реших да стоя до вратата. Знаех, че тя ще се преоблича, за това имах причина да попитам:
-Да изляза ли от стаята? - знаех, че може да се срамува или пък да не желае по нисш от нея, да я гледа без дрехи. Може би имаше желание само краля да я вижда така, за това очаквах да ме изгони или поне учтиво да ме помоли да напусна покоите. Бях готов с едната си ръка да дръпна дръжката на вратата и да изляза.

Хвърлих му един поглед през рамо и забелязах притеснението му. Обърнах се отново към ваната, която седеше по средата на стаята и се усмихнах широко.
- Извикай Мери! Кажи й, че искам да ми помогне да се изкъпя, а се настанявай спокойно.
Мери беше любимата ми слугиня и макар да беше доста сприхава, ми се възхищаваше искрено, а не само да ми се подмазва, а това определено ми харесваше. Обичах да е покрай мен, най-вече когато се къпех. А що се отнася до охраната ми ... той трябваше да свикне да ме вижда всякак, защото познавах параноичния си съпруг, а това означаваше, че докато него го няма, аз нямаше да остана и за секунда сама.
Дори не изчаках да излезе, когато свалих презрамките на роклята си и понечих да я сваля, но точно тогава чух как вратата се затвори. Все пак нямаше да я търси дълго, затова се съблякох и влязох веднага във ваната, която беше винаги пълна с гореща вода и етерични масла. Усетих приятната топлина и отпуснах главата си на ръба, като затворих очи и зачаках приятното тънко гласче на Мери да се понесе като песен в стаята. Да ... наистина я харесвах.

Излязох от стаята и потърсих Мери. Не ми отне много. Оправяше някакво легло в близка стая. Тя ме последва и вървеше с мен, като беше сложила ръце пред гърдите от притеснение, че не е била в стаята, когато е потрябвала, но знаеше, че Кралицата ще и прости. Влязохме и Мери тръгна към ваната, а аз както винаги застанах до вратата. Прав. Бях свикнал да стоя облегнат на стената и това си беше нормално състояние за мен. Просто стоях и гледах към покоите, като главната ми цел беше да не поглеждам към ваната. Знаех, че ако погледна на там ще видя красива гледка, но не исках Краля да ме обезглави за това. Все пак държеше на съпругата си. Просто издишах и се загледах в една ваза, която ми направи впечатление и бях толкова тих, че все едно не бях в стаята.

Още преди вратата да се отвори, аз отворих широко очите си и чух вайкането на Мери. Врата се открехна леко и макар да млъкна, мислите й бяха прекалено силни и стигаха чак до главата ми. Все още не можех да свикна с това, но след последния ритуал, в който бях увеличила значително силите си, чувах и нещата, които нямах желание да знам.
- Успокой се Мери, преди главата ми да се пръсне - скастрих я веднага, но от това сякаш стана по-зле.
Хванах внимателно брадичката й и я придърпах към себе си, а тя претрепна от страх, като цялата пребледня, но аз просто й заповядах да се успокои. Чертите на лицето й се отпуснаха, а тя издиша тежко, като ми благодари.
Изправих се в седнало положение, като тя мина зад мен и дълго разтриваше гърба ми, като ме отърва от силното напрежение. Бях силно учудена от неговото спокойствие, но реших да не коментирам, за да не разваля идилията си. Заговорих се с Мери и след като обсъдихме прекрасния ден и силното слънце, я изправих да ми приготви дрехи за разходка в градината.
Тя веднага отиде и отвори огромния дрешник, които беше пълен с рокли и доста малко панталони и тениски и поли. През това време излязох, а водата се стичаше от тялото ми, но вместо да посегна към кърпата, извъртях главата си назад и му хвърлих още един поглед през рамо, за да видя дали ме гледа, като това нямаше да ме учуди ни най-малко. Знаех, че спокойно можеше да се оправдае с това, че се наслаждава на красивите ми татуировки, а аз щях да се направя, че му вярвам, само защото обожавах да ме гледат и да се възхищават на тялото ми.

Но точно обратното. Той се беше загледал в покоите на краля и се беше замислил над нещо. Очите ми стояха без да трепват, а клепачите му не се затваряха. Все едно беше хипнотизиран. Просто мислеше за това как да подсили уменията си. Как да бъде по-силен и по-властен. Как да стане нещо повече от една охрана. Искаше да като рицарите. Да има слава, да го уважават. Докато се беше замислил над това дочу, че тя излиза от банята, което го разсея от замечтаната му поза, но той не погледна към нея. Не че не искаше. От вътре го изгаряше да види голото тяло на кралицата, но отвън просто стоеше със сериозна физиономия и вече започна и да мига. Поклати леко глава за да се осъзнае и продължи да гледа в друга посока, докато чуваше как прислужницата й избираше дрехите. Чуваше водата как се стича. Това му беше достатъчно, за да си представи образа й, но.. не го направи. Просто наостри уши и се заслуша във всички звуци наоколо, защото му се причу нещо странно. От рода на много тихи, бавни стъпки. Сякаш някой се опитваше да се промъкне някъде.

Мери се върна с една бяла рокля, която стигаше до коленете ми, но както повечето неща в гардероба ми, не я бях слагала никога преди, а това най-вероятно щеше да е и последния път. Остави роклята на леглото му, а аз тръгнах към него, като бях сигурна, че Джаксън ... да, бях си направила труда да запомня името му, щеше да извърти главата си към ваната, за да не ме гледа отново, но реших да го оставя малко на спокойствие, като не го притеснявам с непрекъснатото следене на движенията му ... сякаш аз пазех него.
Оставих я да подсуши цялото ми тяло, като накрая ми помогна да се облека. Не носех сутиен ... гърдите ми бяха стегнати и достатъчно големи, за да не се нуждая от подобни неща, а бельото ми почти винаги беше дантелено. Роклята просто залепна за тялото ми, като подчерта всяка негова перфектна извивка.
Тръгнах към едно ОГРОМНО огледало в стаята, което заемаше почти цялата стая и се огледах. Нещо липсваше, А точно тогава се появи Мери, като носеше красиви малки обеци. Беше странно ... бях Кралица, но когато ставаше въпрос за мен, не обичах да се натруфям. Разчитах на естествената си красота, която досега не ме беше разочаровала. Мери се отдръпна, за да не виждам отражението й в огледалото, но й без това гледах в неговото. Сложих ръцете на кръста си и се усмихнах съвсем леко, като го попитах достатъчно силно, за да се усети, че говоря на него.

- Какво мислиш? - казах спокойно и си поех дълбоко дъх, като все още бях с гръб към него.
Завъртях се в профил, за да се уверя, че роклята изглеждаше добре от всички страни, а когато го направих, се обърнах към него, все така леко усмихната, очаквайки отговор.

Нямаше как да се правя, че избягвам да я гледам. Все пак я пазех и когато започна да се облича беше точно в полезрението ми. Видях как Мери облича това красиво тяло с дрехите, които беше избрала. Дори не сложи сутиен, но това беше заради перфектните й гърди. Преглътнах и когато видях, че отиде пред огледалото я загледах в изражението й, а тя в моето. Исках да прикрия колко ми хареса това, но не можах и си представих голото и тяло в доста близък план и тя можеше да види това. И бях сигурен, че това ще и хареса. Преглътнах и усетих колко е сухо в устата ми, но това не беше проблема, а въпросът й. В главата ми се завъртя мисълта "Бих направил неща, който не си опитвала!" и си представих как го правим, а тя е с тази малка рокля, но тогава се сетих, че може да чете мислите ми. Усмихнах се доволно и допълних:
-Много сте красива, Кралице. - сякаш си бях помислил за това, колко е прелестна. Просто я загледах и замлъкнах. Но някак си.. не спирах да гледам в нея и най-вече в прелестната й усмивка.

Не се рових в мислите му, защото все пак беше мъж. Имах някаква представа какво си мислеше, а и отговора му въобще не ме изненада. Усмихнах се доволно и широко, като отново се вгледах в себе си и започнах бавно да докосвам гърдите си, като нежно ги мачках. Не се опитвах да му доставя удоволствие, а само да ги накарам да свикнат с мекия плат, както и той с тях, като прилепнат.
- Мери - казах високо и тя веднага изприпка към мен - донеси на пазача ми нещо за пиене.
Тя кимна леко, едва доловимо и за секунди излезе от стаята, а аз започнах да меря някои от белите шапки с голяма периферия, които беше извадила. Все пак не исках да се излагам на силното и слънце и макар, че задния двор беше с доста високи храсти и увиващи се цветя, аз предпочитах да съм предпазлива.
Въпреки, че мерих шапките и се очакваше да гледам как ми седят, аз отново гледах към него. Начина му на държание ми беше малко странен, но честно казано, не бях много сигурна какво трябваше да очаквам от него.

Видях как тя си играеше със гърдите си и сбръчках вежди. Преглътнах и си казах сам на себе си "Какво си мислиш. Тя е Кралица а ти.. се равняваш на робите. Просто мисли за хубави неща. Да.. Хубави.." Опитах се да мисля за нещо друго, но си представях перфектното й тяло и поклатих глава, когато забелязах, че тя ме гледа в огледалото. Преглътнах и реших да попитам направо:
-Защо ме гледате постоянно? - не очаквах отговор от вида на "Защото ми харесваш!", а по-скоро да ми каже "Защото ме притесняваш!" или пък "Защото не ти имам доверие", но тогава просто се загледах в нея и прикрих насладата от гледката, която изпитах. От както живея в тази страна не съм бил с момиче. Дори преди това в училище ходех с Лидия, но почти не правехме секс, което си звучеше, като че съм лишен от него, но.. нямаше да правя нищо с Кралицата. Това, че я желаех, не значеше, че ще и доставя удоволствие..

Усмивката ми започваше да се изкривява все повече, като много хора биха я нарекли грозна, но тя просто си беше злобно доволна. Този въпрос ми беше донесъл наистина голямо удоволствие и това си личеше от далече.
- Защото искам - казах спокойно и му се усмихнах мило, като захвърлих и поредната шапка на едно кресло - е ... май ще съм без шапка. До една ми седят ужасно.
Точно тогава видях как вратата се отвори и Мери влезе с поднос, на който имаше една чаша, кана с вода, кана със сок, кана с вино и кана с мляко. Усмихнах се доволно, защото за разлика от другите слуги, които само ми задаваха излишни въпроси, тя беше донесла всичко, което би могло да му хареса, без да вдига излишен шум.
Оставих да утоли жаждата си, като аз отидох и сама избрах обувките си. Краката ми все още бяха боси, а мраморния под - ледено студен, но това не ме притесняваше ни най-малко. Избрах не много високи обувки, без ток, а с платформа. Бяха в нежни кремави цветове, доста близко до белите и се надявах да не изглеждат зле на тази рокля, но когато видях одобрителното кимване на Мери, се почувствах добре. Тръгнах към вратата, като го чаках да каже, че е готов за тръгване.

Изпих една чаша с вода и тогава се усетих. Тя как знаеше, че съм жаден. Досетих се.. мислите ми. Погледнах я и казах:
-Благодаря! - усмихнах и се мило и видях как ме чакаше до вратата. Протегнах ръка и й отворих. Направих джентълменски знак с ръка и видях как нежното й тяло се заклати пред мен. Тръгнах след нея, но точно преди да изляза Мери ме доближи и каза "Вземете си още нещо, ако желаете" и показа таблата с напитки. Кимнах й и й казах:
-Не благодаря! - след което я оставих да оправя стаята. Не че имаше нещо за оправяне. С бърза крачка настигнах Кралицата. Тя вървеше бавно по коридорите, като отивахме към двора. Нямах търпение да се разходя на чист въздух, но.. не знаех дали на нея ще и хареса моята компания. Усмихнах се и попитах:
-Как поддържате тялото си толкова красиво? - не прикрих, че съм го видял, но.. и не исках да прикривам това.

Занесох я до покоите, като видях как Мери се изстреля, за да извика лечител. През това време махнах превръзката от раната. Поставих парчето плат на нощното й шкафче. Изправих се бавно, като застанах прав до леглото. Извъртях се така, че да съм с рамо към нея и не усещах, но това, което тя можеше да забележи е, че тялото й е на нивото на дънките и стомаха ми. Имаше прекрасна гледка към мен, но не това ме притесняваше. Просто застанах до нея и реших да споделя:
-Нека изчакаме доктора.. - след това застанах пак, като някой който е глътнал бастун. Изглеждах вцепенен, но се надявах това да не и пречи. Просто.. Не исках да опитвам да я лекувам аз, защото не разбирах от рани. В момента знаех, че тя ще иска тишина, а и знаех, че може да чува мислите ми за това просто се опитах да изчистя ума си и да я накарам да се отпусне.

Преди да успея да кажа каквото и да е било, вратата се тресна и през нея влезе красива жена, с дъга до кръста черна коса и все така тъмна рокля, която се влачеше след нея. Лицето й беше каменно, но все така красиво. Видях как зелените й очи се стрелнаха към Джаксън, а той претрепна от страхопочитание и се отмести леко, позволявайки й да стигне до мен. Ах тези зелени очи ... бяха плашили и мен не веднъж, но желанието ми да достигна нейната перфектност, ме бяха направили жената, която бях сега.
Видях как погледа й се спря на раната му, но секунди след това на разкъсаната ми рокля. Обърна се с леденото си изражение към него, като дори не мигаше, като заговори на Мери, но въпреки това гледаше правов неговите очи.
- Мередит, изпрати този мъж до вратата и се погрижи да остане вън, докато не се погрижа за кралицата. Тук не трябва да влизат мъже, като ли да я събличат.
Тя не изчака той да й отговори с някой злобен коментар, а и аз не казах нищо. Не че ме беше страх от нея ... напротив. Възхищавах й се все още и знаех, че тя изглеждаше много по-величествена от мен, затова нямах никакво желание да я прекъсвам.
Мери заприпка към него и го побутна, слагайки малката си ръка на гърба му, като го изпрати до вратата и го помоли най-учтиво да изчака там, уверявайки го, че ще го покани веднага, щом двете дами й разрешат.

Джаксън не остави Мери да го бута, а сам излезе. Стоеше облегнат на стената до вратата. Затвори очи и преглътна, като издиша спокойно и се съсредоточи. Ушите му претрепнаха, като на кученце, което ги е наострило, за да чува какво става вътре. Едната му ръка беше готова да направи нещо, ако жената, която се води за лечителка посегне на кралицата. Джаксън стоеше навън и чакаше. Просто чакаше и не правеше нищо. Мислите му бяха съсредоточени над това да я пази и не забелязваше какво става извън стаята, а мислеше само за нея. Носът му подушваше всичко в окръга, но и той беше съсредоточен в стаята. За негова изненада докторката беше с добри намерения за това той отпусна ръката си. Отвори очи и изгуби контрол над сетивата си. Този път беше съсредоточен над това да гледа какво става в коридора...

Джаксън не обърна внимание на нищо от случващото се в стаята, докато забеляза гъстия ароматен дим. Веднага видя, че идваше от стаята и без да се замисля, сложи ръката си на дръжката и натисна силно надолу, но тя не помръдна. Не беше присъщо за него ... за този силен мъж, да не може да натисне една най-обикновена дръжка, независимо дали беше заяла или не. Бързо се отказа, защото това не даваше никакви резултати и се засили към вратата, като я блъсна силно с рамо, но изпита огромна болка. Да, вратата беше огромна и масивна, но определено не беше причина за болката му, ни за тази, която изпита, когато повтори и потрети движението си. След всеки удар ставаше все по-слаб и му отне прекалено много време да осъзнае, че бяха виновни билките, чиито пушек вдишваше. Пое си дълбоко от сравнително чистия въздух и за момент спря да диша, като залепи ухото си за вратата, но не можа да чуе нищо. Не само се чувстваше слаб, а имаше чувството, че зад вратата имаше огромна стена, която не можеше да премине.
Беше там цели 20 минути, като всички просто го зяпаха и никой не му помагаше, защото бяха прекалено заети да се притесняват. Чак тогава осъзна, защо Кралицата не понасяше почти никого от слугите си. Нареди, да повикат още мъже, като видя как дръжката на вратата на вратата се мръдна бавно и Неферет я отвори без да полага никакви усилия. Забеляза слисаните погледи на всички и готовността на Джаксън да й скочи на бой, но тя просто се усмихна ледено, защото беше наясно, че сега е прекалено слаб, за да се бие с нея.
- Обичам да работя на спокойствие - каза тя студено, точно както днес някой му беше обяснявал за себе си, със същото спокойствие и безизразно лице - и мразя да ме подслушват - допълни тя, но не го удостои с повече внимание, защото за нея той беше прекалено жалък, че да му го дава. Обърна главата ми към леглото и казах спокойно, без да назовава Кралицата с уважение, назовавайки титлата й, а сякаш говореше с някой равен - Моргана, на твое място бих си починала, като забравя за безсмислените разходки с мъже в градината.
Не каза нищо повече и дори остави вратата отворена, като той влезе веднага след нея. Видя малката златна купа, която беше до вратата и сякаш някой контролираше вятъра и го караше да отвява пушека към коридора. Той вече беше почти спрял, когато той го заобиколи внимателно и тръгна към леглото, за да се увери, че Кралицата му е добре. Тя всъщност беше прекрасно - лежеше завита до кръста, като носеше от онези красиви старомодни памучени нощници, които стигаха чак до земята, бяха с дълги ръкави и квадратно деколте, което придържаше гърдите и създаваше илюзията, че за по-големи, отколкото в същност бяха.

Джаксън се побъркваше от притеснение, но знаеше, че не трябва да използва силите си. Имаше чувството, че някаква бариера защитава вратата. Той хвана рамото си, което сам нараняваше до сега и точно, когато беше готов да използва груба сила вратата се отвори. Беше в готовност за атака, но го подминаха. Отново се почувства сравнен със земята и това го изнерви, но някой ден щеше да ги накара да си платят. Погледна към кралицата, която се беше отпуснала на леглото. Влезе с бавни крачки и забеляза, че тя е добре. Ръката му не се махаше от рамото, а той просто падна на коляно. Приведе глава към пода и каза:
-Кралице. Извинете лошото ми държание и че нямах силите да ви защитя, ако в момента бяхте в опасност. - след тези думи той повдигна главата си и погледа му, който беше забит в земята се заби в нея. Леко се разсейваше заради гърдите й, но просто я загледа в лицето и допълни:
-Ще приема всякакъв вид наказание и съм готов да започна тренировки за подсилване на силите ми. - дори и да беше използвал само физическите си сили.. той знаеше, че не е достатъчно силен за това.

Направих се, че не знам, че говори на мен, като се чудех кога точно ще приключи с излишното си плямпане. Мери седеше в един от ъглите на стаята и се клатеше като душевно болна или сякаш току що беше видяла най-бруталната смърт на земята. Все пак й беше наредено да забрави нещата, още преди да са се случили, но явно видяното беше прекалено силно за нея, за да не остави никакви следи. Погледнах към нея и извъртях очи от досада, като накрая върнах погледа си към него и започнах да му възлагам задачи.
- Разкарай я от тук - казах през зъби и я погледнах - отвратителна е ... не мога да я понасям така. А после прави каквото искаш, но не ми се мяркай пред очите, защото искам да си почина.
Изгледах го с безгранична злоба, която не беше ясно от къде се е появила, но по погледа ми си личеше, че ако не се разкараше веднага, щях сама да стана и да ги изхвърля и двамата от спалнята си. Исках да заспя, а сега имах чувството, че чувам ритъма на сърцето му, дори дишането му и това щеше да ме изнерви допълнително.

Изправих се и отидох до Мери. Повдигнах я на ръце и тръгнах към вратата. Излязохме от покоите на кралицата, като затворих. Заведох Мери по-надолу в коридора, като слугите започнаха да я разпитват и успокояват. Аз се върнах до стаята, където бяха покоите на кралицата, но не влязох. Просто се облегнах на стената. Скръстих ръце пред тялото си и започнах да оглеждам коридора. Не бях спал от няколко денонощия. Усетих как се отпуснах за секунда, но веднага се досетих какво правя тук. Отворих очи и преглътнах. Издишах тежко и започнах да се оглеждам, като.. просто.. не знаех какво да търся. Оглеждах се за всяко странно нещо. Звук, човек или миризма.. каквото и да е.

Лежах спокойно и гледах към тавана, като не можех да заспя с часове. Помня какво беше казала Неферет, но щях да си умра от скука тук. Нямаше абсолютно нищо, което да ми се правеше и да можех да направя в момента. Не можех да отрека, че когато унижавах някой, това ми доставяше огромно удоволствие и ме караше да се усмихвам искрено, но сега просто нямаше и такъв човек.
Пуфтях нервно, но накрая просто се изправих в седнало положение и започнах да се оглеждам. Нямаше да намеря никакво приятно занимание в леглото, затова реших да се оправя и да изляза отново, като този път щях да бъда сама.
Сложих една красива чисто бяла риза, която беше прилепнала към тялото ми, като оставих няколко от горните копчета разкопчани, но този път реших да добавя и сутиен. Все пак не исках всички да виждат от далеч зърната ми. Сложих черна пола с висока талия, която стигаше чак до кръста ми и беше стегната като корсет, а надолу беше до колената ми. Обикновените затворени обувки с висок ток, завършваха идеалния ми вид на делова жена, каквато в същност бях, но не излязох, преди да си вдигна косата на кок.
Отворих вратата и видях как всеки изведнъж си намери работа, а опашката ми подскочи и се обърна към мен, готов да чуе прищявките ми. Имах само една ... не исках да идва с мен, но бях почти сигурна, че щеше да настоява с часове. А и като се имаше предвид държанието ми преди малко, най-вероятно пак щеше да започне да ме дразни нарочно, но този път нямаше да познае.

Стоях и чувствах умората в тялото си. Очите ми премигваха. Потърквах ги с пръсти, защото усещах парещата болка. Преглътвах, но нямаше слюнка, която да изпълни засъхналото ми гърло. Прокарвах език по твърдите ми устни, но усещах само колко е грапав. Едва намерих сили да го навлажня, за да се оближа. Усещах потта по челото си. Кралицата ми ме мразеше и бях сигурен в това. Не можах да я защитя, но сега нямаше какво да се направи освен да я оставя да си почине. Минаха часове, когато чух вратата да се отваря, а изтръпналото ми и изморено тяло веднага се изправи. Усещах безсилието в мускулите си и колко ми тежи собственото ми тяло, но това не беше нищо. Просто раздвижих главата си, като чух лекото изпукване. След това и ръцете в раменете и накрая тялото ми в кръста. Раздвижих се леко и я видях. Тя беше прелестна. Отново изглеждаше толкова красива, но нямаше какво да кажа. Просто Наведох глава, защото се чувствах виновно. Аз бях този, който не можа да я защити. Нямаше от какво да я защитавам, но просто сведох глава и чувствах вина. Не казах нищо, не помислих нищо. Просто видях как тя тръгна по коридора. Аз я последвах, но не бях като преди. Досадната опашка, която я следва навсякъде. Изглеждах унило, изтощено, чувствах се така. Усещах вината в себе си. Дори и да се чувствах така просто реших да игнорирам всички чувства. Следвах я и гледах как тя вървеше на няколко метра пред мен. Дори и само да правеше малки крачки тя изглеждаше величествено. Не исках да я притеснявам с мислите си и разговорите си, за това мълчах. Просто имах нужда да чуя прошката й. Доближих се бавно. Много бавно и единственото, което казах беше:
-Извинявам се за глупавото си държание - след тези думи забавих крачка и отново изостанах. Накрая реших, че дори и да съм с нея тя няма да има нужда от мен. Спрях да се движа и я гледах как се отдалечава. Имах нужда от прошката й. Да чуя как ми казва "Извинението се приема!" или нещо от този сорт, но знаех че няма да го получа. Това беше нашата велика Кралица и не се занимаваше с долни твари като мен. Както тази Неферет сметна. Няма смисъл да се занимават с мен. Аз съм едно слабо същество от нашия род и за това просто трябва да изчезна. Какви са тези мисли от мен. Аз имам задача от краля. Аз трябва да защитавам кралицата.. Вдишах за пореден път и издишах. Усещах отегчението дори във собствения ми дъх. Стиснах юмруците си и просто се затичах. Затичах се и се надявах да я стигна, защото не трябваше да я изпускам от погледа си. Трябваше да съм част от нея. Да съм близък с нея. Да... да я защитавам с живота си. Точно, когато си помислих, че съм я изгубил видях черната пола, която се впиваше в поклащащото й се тяло. Забавих крачка и отново започнах да вървя бавно след нея. Приведох глава, като някой монах, но просто наострих уши и изучавах всеки звук около кралицата ми. Трябваше да бъда нащрек за нея и исках да знам какво става около нас. Носът ми помирисваше и изучаваше миризмите, но усетих само прекрасните цветя в двора. Лалета, рози и какви ли не още цветни миризми. Това разсейваше нюха ми. Наблегнах на звука, но наоколо чувах само птици, щурци.. не можех да се справя с това. Трябваше да предприема нещо друго. Трябваше да знам как да я пазя. Спрях да се движа. Затворих очи и поставих ръце пред тялото си. Имах чувството, че съм нинджа, която прави някоя забранена техника, но аз просто съсредоточих сетивата си. Прецених всеки звук, всяка миризма.. всяко движение в радиус от километър. Бях като радар и след като усетих, че всичко е наред бавно плъзнах ръцете си към джобовете. Прибрах ги там и повдигнах глава. Погледа ми се спря на Кралицата. За този момент.. тя беше в безопасност.

Вървях бавно и се отчайвах все повече от него. Той имаше ли поне някаква бегла представа какво могъщество притежаваше една кралица като мен? Та аз бях много по-могъща от него и в един момент, когато той трябваше да ме защити, неговата работа беше да се жертва за мен, за да не си правя труда да се занимавам … а не че не можех да се защитя. Да не говорим, че чувах мислите на всички около мен и ако някой беше безшумен, той нямаше да го усети, но беше просто невъзможно да не мисли за нищо … което отново ме водеше до мисълта, че този път краля беше избрал някакво животно да ме наглежда, вместо истински войн. По-добре да ми беше купил една болонка … поне щеше да запълва идеално външния ми вид.
- Ти оставаш тук – казах накрая, без да се обръщам към него и по мислите му разбрах, че искаше да ми възрази, но аз просто вдигнах ръката си и го погледнах през рамо – погледни се … безполезен си!
Не изчаках да чуя в главата му колко огорчен се чувстваше, защото не ме интересуваше ни най-малко, а прошка нямаше и начин да получи точно от мен. Самия крал беше хиляди пъти по-великодушен от мен, затова хората се радваха, когато е наоколо, но не и аз. Просто ми се искаше за момент да се погледне от страни и да види колко много ме дразнеше с държанието си. Дали тогава нямаше да разбере, че ако само върви след мен и ме моли за прошка, така просто продължава да ме дразни и да го желая все по-далеч от мен.
Стигнах чак до портите на двореца, като пред него паркира една висока черна кола, която побираше повече от 20 души, но разбира се, беше само за мен, а пред нея и зад нея имаше по още една кола, пълна с хобриди, които бяха доста по-стари и по-силни от него. Ако искаше да му имам доверие и да му поверя живота си, то трябваше да го извоюва и това определено нямаше да стане, ако вървеше след мен и ми хленчеше, а сополите и сълзите му капеха по пода.
Шофьора на колата ми остана на мястото си, а този, който седеше до него, слезе и отвори вратата ми, като ми подаде ръка. Поех я и без дори да го поглеждам, се качих вътре и се настаних удобно, а той погледна многозначително пазача ми, като не знаеше дали да затвори вратата или да изчака и той да се качи.

Без да казвам нищо пристъпих напред. Влязох при нея в колата, но не се настаних до кралицата. Избрах седалка, която беше на далеч от нея. Погледнах я и казах:
-Имам задължения, които ще изпълнявам! - след като казах това се отпуснах на мястото си. Загледах я и допълних:
-И да не искате аз идвам с вас. Навсякъде! - след тези думи преглътнах. Погледа ми се отдели от нея и погледнах напред към шофьора, след това отново го върнах на Кралицата. Гледах я с отегчаваща физиономия и без да казвам нищо просто затворих очи. Имах нужда от малко сън, но не можех да заспя. Просто дремех и я чувах, когато реши да се измести на някъде. Отворих очи и отново погледнах в нея. Беше седнала изискано и краката й се показваха от прилепналата й пола. В мислите си виждах само едно нещо. Как ставам и й се нахвърлям, за да я целуна, но хибридите около мен биха ме разкъсали на секундата. Желаех кралицата и тя беше единствената, която можеше да прочете мислите ми. Усмихнах се мило и зачаках погледа ми да срещне нейния.

Бяхме пътували доста, а кралицата се сгуши в мен. Нещо и ставаше и бях сигурен за това. Галех я, за да я успокоя и изслушах командите на шофьора. Пътувахме още около половин час, когато нежно я поставих на седалката в легнало положение. В началото я изправих в седнало, за да и облека ризата и я върнах в легналото положение. След това леко повдигнах дупето й, за да и обуя полата. Погледнах я в очите, погалих я и казах:
-Спокойно.. всичко ще бъде наред! - бавно я повдигнах на ръце, когато стигнахме пред двореца. Понесох я към покоите й като се движех с бърза крачка и исках да ми направят път. Казах на Мери да извика Неферет, а когато стигнахме в мястото, където тя си почиваше нежно я поставих на леглото. Погалих и бузата и й казах:
-Неферет ще дойде всеки момент. - след тези думи преглътнах и докато нямаше никой около нас я целунах нежно, но тогава чух изкърцване на вратата и се изправих в права позиция до леглото и застанах, като неин пазач

Беше ми толкова зле, че не бях много сигурна какво ставаше. Видях как Джаксън се наведе и ме целуна, но можех да се закълна, че не беше той, а моя мил и скъп крал ... вече съвсем не бях на себе си. Опитах се да стана, но веднага усетих как тялото ми отново се повали на леглото, а дори никой не ме бутна. Точно тогава дойде Неферет. Бях свикнала с безизразното й лице, но щом ме видя ... до колкото успях да видя, беше пребледняла и едва гледаше. Чух как започна да го разпитва къде сме били и какво е станало, но всеки път щом той споменеше храма на богинята, тя се ядосваше все повече и започваше да крещи, напомняйки му, че от лъжата зависи живота ми.
Не можех да ги слушам вече или по-скоро не исках. Беше ми отмаляло и имах нужда да поспя малко, затова се отпуснах и тялото ми сякаш започна да потъва в леглото. Беше ми толкова меко и приятно, че веднага заспах, но ако трябваше да бъдем по-точни, просто изгубих съзнание, като нямах никаква представа за случващото се.

» Тайните покои на Краля +18
» Тайните покои на Кралицата +18