Лабиринта в подземието

След, като попитах тя ми каза спокойно, че ще се нахрани и след това ще ме придружи. Млъкнах и гледах как се храни. Беше толкова сладка за момент, че дори забравих как всички се страхуваха от нея. Може би бях един от малкото, които виждаха истинската и красота.. може би бях единствения. След като тя ме прати да проверя дали са изчистили нейната. Съобщих и състоянието на стаята й и тя ми каза да се приготвя в моята стая. Отидох в стаята, която беше отредена за моя и влязох в банята. Изкъпах се по най-бързият начин и излязох чисто гол. Обух си едни боксерки, когато чух гласът й, който ме питаше дали съм готов. Погледнах я и се усмихнах, като с извинителен тон отговорих:
-Само секунда, за да се облека. - след тези думи бавно започнах да се обличам. Избрах едно спортно долнище и тениска. Обух го и нахлузих тениската, а за финал добавих и маратонки. Черни на цвят, с червена лента. Погледнах към кралицата и без да питам как изглеждам казах:
-Изглеждате изумително! - поклоних се в знак на почитание и допълних:
-Вече съм готов. Извинете, че ви накарах да чакате - доближих се до нея, но забелязах, че тя стой на пътя ми и ме оглежда. Обърна ми гръб със същото безизразно лице и тръгна в коридора, а аз я последвах. Бавно вървях след кралицата, като тя ме заведе в лабиринта, който се намираше в подземието. Погледнах я и зачаках да чуя дали имам позволение да започна с лова си.

Мразех мъжете, които се гласяха с часове и все още не разбирах защо се беше изкъпал, след като след малко върху тялото му щеше да се лее кръв, но честно казано, не ме и интересуваше. Бях му подготвила нещо и много ми се искаше да видя как точно щеше да се справи със ситуацията, затова бързо го поведох към подземието.
Влязохме вътре и затворих портите, като ги залостих така, че единствено ние двамата да можем да излезем от там. Тръгнах бавно напред, като той вървеше до мен и явно чакаше да го развържа, но желанието ми да го гледам беше по-голямо, затова вървях бавно до него, като реших да го заговоря, а и знаех, че търпението му не беше вечно, а това щеше да го изнерви и превърне в истински звяр.
- Обичаш ли местото си крехко?
Усмивката ми беше плашеща, а аз гледах право в очите му, като чаках отговор от него, като това изключваше да ме пита как така изведнъж се бях заинтересувала от това какво обича той и какво не.

Тя вървеше пред мен и нищо не казваше. Изведнъж ме попита как обичам месото си. Не се зачудих, а направо отговорих:
-Да! - след това уточних:
-Обичам месото си по всякакъв начин! - след тези думи тя можеше да го усети. Гласът ми беше различен. Нервен.. ядосан.. Имах чувството, че ще нападна нея всеки момент, но сдържах треперещата си от нерви ръка, като я стиснах на юмрук. Успокоих се и без да го искам започнах да нервнича. Преглътнах и допълних:
-Сега какво? Ще ме пуснете в лабиринта, като лабораторна мишка, за да открия сиренето? - не знам защо го казах, но беше с тоста твърд тон без да осъзнавам на кого говоря. Все едно мозъка ми изключи и просто бълвах думите от устата си. Спрях се и допълних:
-Мразя игричките... - дишането ми се задълбочи и стана по-тежко и по-бавно. Усещах как някакъв звук подобен на ръмжене излизаше от гърлото ми. Тогава се доближих до нея. Притиснах я до стената, като ръката ми се заби до главата й и допълних:
-Какво... да.... правя... - като правех пауза на всяка дума, за да си поема дълбоко въздух.

Усмихнах се доволно и усетих как това, което правеше, ме възбуди и в същия момент ме ядоса, но тогава чухме тих звук. Двамата се извъртяхме по посока на звука и дълго гледахме натам, като се чуваше неспокойно дишане. Очевидно нямаше нужда да намира плячката си, но съдейки по мислите на "сиренцето", това беше любимото ми.
Използвах, че е разсея и го бутнах назад, а той залитна леко, но не спря да гледа натам, но когато отиде назад, видя какво се криеше зад стената.
Spoiler:
Усещах как детето щеше да се разридае всеки момент и нямах нужда да я погледна, за да съм сигурна, че беше тя. Аз гледах право в изненаданите очи на Джаксън и чаках да видя какво ще направи. Ако трябваше да бъда честна ... нямаше да се учудя, ако пощадеше човешкото дете и ако дори настояваше да я върнем в техния свят ... все пак и той имаше чувства и точно заради това бяхме тук - за да видим къде беше неговата граница и дали въобще я имаше.
- Какво чакаш? - попитах предизвикателно и злобната ми усмивка показваше, че само чаках да видя какво ще стане, сякаш бях заложила на борба, а той ме погледна неразбиращо и преглътна - покажи ми какво можеш!
Точно в този момент се чу как нещо се счупи. Детето беше пуснало куклата си и започна да бяга из лабиринта, като плачеше, спъваше се, падаше и пак продължаваше.

Чух някакъв звук. Извъртях поглед към мястото, от което дойде. Кралицата ме изблъска от себе си а аз не и обърнах внимание. С бавни крачки тръгнах на там. Очаквах някакво животно или.. може би човек, но тогава видях нещо, което накара тялото ми да замръзне. Това беше.. момиченце, което забяга. Точно, когато щях да се откажа и може би човешкото ми съзнание да се задейства чух думите на кралицата. Това сякаш накара мозъка ми да изключи отново. Очите ми бяха насочени към кралицата, когато чух звука. Куклата на момичето беше на парчета върху прашния под. Вдишах тежко и отворих устните си, като се показаха онези големи зъби от там. Тогава се чу нещо, което не бях правил отдавна. Започнах да ръмжа злобно, като се оглеждах. Ноктите ми пораснаха и бавно закрачих, но след като се скрих от лицето на кралицата се затичах с невероятна скорост. Не се трансформирах напълно, защото исках да разкъсам момиченцето в тази форма. полудявах, но исках да запазя някакъв приличен вид. Тичах из лабиринта, като търсех миризмата й. Чувах як как плаче. Усещах миризмата на свежо месо. Вече ми потичаха лигите, като си представях как я разкъсвам на малки парчета. Щях да я настигна за секунди и това щеше да е краят й, но каква ли картинка щеше да намери кралицата.. какво ли щеше да види и щеше ли да бъде доволна. Точно, като си помислих, че може би лапето се е скрило някъде я видях пред мен. Затичах се, като използвах и ръцете си и имах чувството, че бягам на четири крака. Хвърлих се и като огромен вълк, гонещ зайче я хванах с ръцете си и я повалих на земята, като и двамата се изтъркаляхме на земята и се озовах над нея. Ръмжах в очите й и лигите ми се стекоха по кожата ми и накапаха около главата й. С един замах раздрах дрехите й и плоското й телце се разкри. Облизах се и не обръщах внимание на крясъците, ревът и всичко друго, което излизаше от устата й. Просто я захапах за вратът, като впих зъби в него и стисках здраво, докато не се отдръпнах рязко и част от кожата й остана в устата ми. Зъбите, устните ми.. и около тях бях изцапан.. в кръвта й. Тя шаваше под мен с последни сили, но това не беше за дълго. Ноктите ми се забиха в телцето й и след като преминаха през крехкия скелет на момичето извадих сърцето й.Вече нямах нужда от нож и вилица. Започнах да се храня от шепите си и за по-малко от секунда изядох малкото сърце на това.. същество. погледнах я и забих зъби отново във вратът й като започнах да дъвча.

Бях останала с впечатлението, че ще я пощади, но явно бях сгрешила. Намирах се точно зад него, като видях как разкъса малкото дете и за момент изтръпнах цялата. Едва ли му беше известно, но аз щях да я пощадя ... най-вече, като се имаше предвид, че тя не ми беше виновна за нищо, но не го и осъждах. Той беше много повече животно от мен, затова не реших дори да се намесвам, а го оставих да я разкъса. Тя беше просто човек ... ненужно същество.
- Не прекалявай - казах силно и видях как той извъртя главата си към мен и ми изръмжа ядосано, като продължи да се храни с нея - в лабиринта има още един мъж и една жена ... - казах с усмивка и видях как веднага събудих интереса му.
Обърнах му гръб и тръгнах бавно нанякъде, като просто се разхождах и го оставих да следва инстинктите си, които вече ме притесняваха. Не можех да си избия от главата картината как я разкъсваше. Не знам защо очаквах да се спре, когато аз самата го бях нахъсала, но все си мислех, че има нещо в него, което щеше да се размърда.

Оставих трупа на момичето на място, като тръгнах да търся. Търсех ги.. търсех следващите си жертви. Щях да се нахраня с тях, когато чух писах. Дойде от мястото, където оставих трупа, но този път не бях в човешката си форма. Бях напълно трансформиран във върколак. Нахвърлих се и я разкъсах. Това беше по-брутално и от момиченцето, а накрая тръгнах да търся мъжа. Обикалях из лабиринта, но във формата на върколак бях твърде голям за това помещение и се преобразих. Тогава я видях. Кралицата, но мозъка ми беше изключил. Засилих се срещу нея. Тичах със всичка сила и щях да и се нахвърля, когато тялото ми замръзна. Тя ме усети. Бях на милиметри от нея. Дъга ми се разпространяваше наоколо, а аз.. чудовището казах:
-Теб...теб не трябва да те наранявам! - след тези думи тя усети как ръката ми я погали. Тогава говорех без да мисля:
-Аз харесвам Кралицата... - след тези думи усетих как тя се обръща, но аз използвах грозните си лапи, който наподобяваха ръце, за да се прикрия. Бях сигурен, че няма да ме хареса. Целия бях в кръв и.. изглеждах ужасно. Щях да се обърна и да избягам. Беше ме срам от това, което бях направил.

Останах с леко отворена уста и се втренчих в него, като се приближих бавно и плахо, слагайки ръка на лицето му. Беше частично променен и не бях много сигурна дали наистина трябва да се страхувам от него или поне да бъда в готовност да се защитя. Просто мозъка ми беше спрял да функционира, а аз се приближавах бавно към него. От острите му зъби капеше кръв и лиги, а от гърлото му излизаше странен звук, премесен с зачестеното му дишане. Приближих се още малко, но вече по-уверено и без да се замислям дори за момент, плъзнах езика си в устата му. Езика ми стана дълъг и тънък, като на злобно съскаща змия, но това очевидно не му пречеше никак.
Да го гледам как разкъсваше ми действаше по невероятно странен начин. От една страна ме възбуждаше, защото виждах страстта в очите му, от друга ме караше да изпитвам някакво уважение към него, което не бях мислила, че ще изпитам, от трета бях доволна, защото най-накрая го накарах да отприщи истинската си същност, но всичките страни ми харесваха.

Тя не се страхуваше от мен и дори прокара езиче по зъбите ми, но тогава. Ръцете ми хванаха отново нейните и я притиснах до стената. Доближих езика си до вратът й и го облизах, като я погледнах и казах:
-Вкусна сте.. - в момента не бях в най-красивата си форма, но се доближих и преминах с езиче по устните й. Погледнах Кралицата си и притиснах тялото си в нейното. Това, че бях върколак ме караше да говоря това, което мисля и го казах:
-Желая ви, Кралице.. - след тези думи тя усети как едната ми ръка се плъзна по нейната и се насочи към рамото й, след това премина по вратлето й и се намираше на бузата й. Палеца ми погали нежно устните й и след тези думи тя усети как се доближих, но този път не правех нищо гнусно, просто притиснах устни в нейните и езика ми се вплете в нейния, но тогава тя го усети. Рязко се отдръпнах от нея и се забих в другата стена. Бях.. в борба със себе си... ръцете ми се свиха в юмруци, като между пръстите ми имаше част от косата ми. Държах се за нея, като се свих леко и казах:
-Ти.. мръсно.. чудовище.. не.. докосвай.. моята.. кралица! - имах чувството, че съм раздвоен, но нали това бяха хибридите. Смесени създания. Изправих се и я погледнах в очите, като усетих силата си.. човешката си сила и бавно започнах да се връщам към нормална форма. Кралицата видя как очите ми се промениха и отново бяха с нормалния си цвят. Ноктите и козината изчезнаха, а аз.. погледнах я.. бях казал това, което мисля, но не знаех как ще го приеме. Стоях и я гледах, като не знаех как да и се извиня. Мислех да помоля кралицата да приеме моето извинение, но.. ако се случеше втори път. А ако я бях нападнал.. никога нямаше да си го простя за това просто я загледах с влюбения си поглед и зачаках някаква реакция от нея.

Отчаях се напълно от него, когато видях какво направи. Нямах си и идея, че животното в него е толкова слабо. Той ме гледаше така нежно и влюбено, но моя поглед беше единствено пренебрежителен. Беше толкова ... несъвършен, токова слаб. Тръгнах бавно по лабиринта, с онази типична за мен наперена крачка, като му говорех, без да се обръщам.
- Ако си свършил със закуската, можеш да пуснеш мъжа, но ако аз бях на твое място, щях да си хапна него, а да пощадя горкото дете.
Не се обърнах назад нито веднъж, нито се заинтересувах дали щеше да изяде мъжа. Вече се бях отчаяла от него и се дразнех на това, че аз провокирах онази слаба част в него, която наричахме човещина. Все още не можех да осъзная как тъжните очи на онова момиченце не бяха свършили по-добра работа и може би вечно щях да се питам това, но сега излязох и тръгнах към покоите си. Бях изпуснала дрямката след закуската, но можеше и да си наваксам, защото се чувствах леко изморена и дори да не заспях, усещах някаква нужда да се отпусна на леглото.

Видях как тя изчезна от лабиринта и тогава той.. той отново се появи, но този път.. се преобрази изцяло. Бях алфа върколака, който беше затворен в мен. Тръгнах из лабиринта, за да намеря и мъжа. Трябваше да го изям.. да го.. направя на парченца. Стъпвах бавно и спокойно. Обиколих всяка една част от лабиринта, докато не го намерих. Беше се покатерил на една от стените и се беше скрил в една дупка, но това не го спаси. Засилих се и скочих, като го захапах за ръката и го издърпах. Той се приземи и точно, когато щеше да тръгне да бяга зъбите ми се забиха в кракът му. Издърпаха го и след като се надвесих над тялото.. той просто беше на парчета и и аз се хранех с един от последните му органи. По козината ми имаше кръв, но това не ме интересуваше. С бавна крачка тръгнах към покоите на кралицата. Вървях бавно и накрая стигнах стаята на кралицата, а всички.. всички просто се отдръпваха от мен. Застанах пред вратата и просто седнах, като куче. Изправих се и замръзнах. Бях точно, като куче пазач, но в много по-голяма форма, а щом някой се приближеше просто се озъбвах и почвах да го ръмжа..

» Лабиринта
» Фонтана във вътрешността на лабиринта